история на солната терапия

Преди около 20 милиона години Източна Европа е била частично покрита от плитко море. С изчезването на морето са останали големи залежи сол под земята. Днес те са разположени на разстояние между 10 и 300 метра под повърхността. През 14-ти век хората започнали да добиват солта за собствена употреба и търговия. Големи солни рудници са били разработени в южната част на Полша близо до Краков. През 1843 г. полският лекар Феликс Бошковски пръв открива, че въздухът в солните рудници, наситен с частици суха сол, води до лечебен ефект върху хора с белодробни и кожни проблеми. Спелеотерапията, като естествена терапия със сол, се е превърнала в ефективна и евтина алтернатива на лечение.

Днес естествените солни пещери ефективно се използват за лечение в здравните курорти в Австрия, Полша, Словакия, Румъния, Азербайджан, Киргизстан, Русия и Украйна. Естественото присъствие на сух аерозолен натриев хлорид в много чиста околна среда е важен фактор за лечебния ефект. Други фактори като постоянна температура и ниската влажност, както и отрицателния аерозолен заряд, който прочиства въздуха, допринасят за положителната терапевтична стойност.

В началото на 90-те години на миналия век ограниченото наличие на естествени солни мини и пещери в света дава основание за разработване на технологии, които пресъздават този уникален микро климат над земята. Може да се каже, че халотерапията е модерната версия на спелеотерапията. В солните стаи с помощта на аерозолен генератор /халогенератор/ и използването на медицинска сол се създава среда и микро климат максимално близки до тези в естествените солни пещери. Стаите се проектират така, че да осигурят оптимално насищане на въздуха със сух аерозолен натриев хлорид за сигурен лечебния ефект.

Специално подготвеното помещение, където се провежда лечението, може да бъде наречено "солна стая", "солен комплекс", "спелео стая", "солна пещера", и др.